Арх. Гергана Стефанова/ Париж-София: Как ти изглежда София при всяко завръщане тук и отразиха ли ти се тези впечатления на решението за зелена сграда?

Арх. Николай Симеонов: По-жива, по-свободна, но и поизносена ... Расте и поостарява.
Природата е силна, ако я оставиш на мира и се справя някакси. За съжаление, навсякъде е оставена на самотек.
За един конкурс е важно да има ясна идея. Реших, че тази за зеленината може да бъде такава. Брат ми я определи като "много провокативна" Отдавна ми се искаше да "опаковам" сграда в зелено. Българско е (големият опаковач Кристо), злободневно е, модно е. Така сградата се превръща в нещо друго към което не могат да се отнасят традиционни архитектурни категории като мащаб и тектоника. Няма база за сравняване със съществуващите десет пъти по-малки сгради. Не можеш да кажеш за едно ждрело че е немащабно голямо.

Г.С.: Има ли място в София, квартал като Дефaнс в Париж и евентуално в коя част на града?
Н.С.: Има поне две легитимни теории за високото строителство. Едната е "ансамбъл", като парижкият Defence. Другата е да се строят високи кули, там където може и те да са пръснати достатъчно, така че да се запази съществуващата тъкан и характер на града.
В София се построиха сателити “спални” (Младост, Дружба, Люлин, т.н.). Сега строят "бизнес" сателити. Бизнес парк до Младост. Вероятно хубави къщи - само минах покрай него. По "най-добрата" американска рецепта за търговски център - там където има евтино място, извън града, без връзка със него. "Дневна" откъсната и от града и от "спалнята". Остров, до който отиваш при нужда (голяма).

Другият начин е да се намери място, където тези сгради да бъдат свързани с центъра. Не знам точно каква е традицията на София. Едно от нещата е свързването на обществените пространства. Което е характерно за повечето европейски градове от този мащаб. За пешеходец като мен, е лесно да отиде от едно значимо до друго място. Пеша.

Тодор Александров е идеален пример за такова място. Непосредствено свързан с центъра, широка улица без никакъв характер, отдолу метро. Клан-недоклан, дран-недодран - "булевардът" се изгражда 17 години. Няма спор, че там ще се строи. Спора е колко високо.

Прочетох в интернет мнoгoбройни мнения, защо не трябва да се строи високо. Най-обоснованата група е тази, която казва "защото не ми харесва". Известен български режисьор емоционално нарича небостъргача "пияна архитектура" и "проява на неморалност и безотговорност". Точно както преди 120 години почти толкова известни парижки интелектуалци протестират против построяването на чудовището на Айфел.
Не ми звучат сериозно твърденията за технически трудности, аргументите за нарушаване на мащаба и характера на мястото. Без да се обяснява какъв е мащаба и характера на цялата улица. Навремето наричаха проекта с точния термин "ПРОБИВ"-Пробива Найчо Цанов. Преди да го пробият, по Н. Цанов беше останало нещо от характера на Нишка. Стари дюкяни, тук-там избледнял надпис с “ь” на края, преминалата слава на кръчмата Сивият кон. Ако разгледаме снимки на бомбардирана улица и си представим, че големите отломки ги няма, ще придобием впечатление как изглежда днес района. Срещат се твърдения на специалисти по недвижима собственост, че нямало да бъде изгодно. Вероятно се базират на богат личен опит. Представят археологията като непреодолима пречка за строителство. Възприемам подобни "пречки" като стимул за обогатяване на проекта. Разбира се, и оскъпяване.
Много често се гледа на строителната дейност като на алтруизъм. Филантропията е нещо прекрасно, но много по-реалистично е да се разчита на бизнеса за развитието на даден район. Проста задача, един предприемач може да отдели за общественото благо X=Y% от цялото. Кога хикса ще е по-голям, когато цялото е повече или по-малко? Не защитавам "дивия" капитализъм. Смятам, че капиталистът трябва да бъде регулиран и поощряван от добрия закон - градоустройствения план в случая.

Небостъргачът се свързва с Америка и от там с глобализацията. Сега е модно да се боим от глобализацията и загубата на идентичност. Не мисля, че това явление е от днес (Елинизъм, Рим, Византия). Първите примери по нашите земи аз виждам в тракийски монети подражание на тетрадрахмите на А. Македонски. Известни са като варварски подражания. Наивни и очарователни, стремят се да приличат на "големия брат". Каква е съществената разлика между българската иконопис и византийската? Какво са средновековните монети, архитектурата? Така любимата ни българска архитектура се среща и в Анадола. Кой е първоизточника? Ние или те? Това не е ли пример за "локална глобализация" в затворената империя? Пловдивската БАРОКОВА къща. Името подсказва. Изграждането на София като ЕВРОПЕЙСКИ град. ПАРИЖ на Балканите. Всичките ни военни руски термини.
Ако трябва да се срамуваме и отречем от тези неща, какво остава от нашата идентичност? Л.Покрас беше казал някъде, че регионализмът мирише на ксенофобия. Прав е.

Г.С.: Може ли да украсяваме небостъргача за Коледа вместо елхата пред партийния дом?
Н.С.: Да. Имаше проблем с върха. Какво е елха без връх? Мисля, справих се (виж картинката)

Г.С.: Ако го поливаме редовно дали няма да порасне още по-висок?
Н.С.: Трябва да се полива внимателно. Иначе гъбясва. (виж картинката). Има слухове че може и да жабяса.